В началото на 2021 г. на българския пазар на списания последователно се появиха новините за края на печатния Playboy и за рестарта на L’Europeo. Общото помежду им се оказа Любен Дилов-син – последният главен редактор на Мъжката библия у нас и отскоро притежател на правата за издаване за италианското списание в България.
Последният издаден брой на L’Europeo до тази година беше №70 от декември, 2019 г. Възстановяването на дейността се случва след период на едногодишно мълчание от страна на бившия издател QM Мedia, притежател на марките на списанията Bravacasa и Amica, понастоящем също спрени.
В новото дружество-издател „Еуропео – България“ Любен Дилов-син си партнира с Иванета Манджукова, бизнесдама и съпруга на търговеца на оръжие Петър Манджуков. Това е третият медиен проект на фамилия Манджукови след издаването на вестник „Дума“ в периода 2001-2008 г. и кратко участие в бившия телевизионния канал BBT.
L’Europeo се завръща отново под редакцията на Димитър Стоянович, в същия екип с Ана Йованович (отговорен и фото редактор), Сунай Джумалъ (графичен дизайнер) и добре познатите автори на изданието Бойко Василев, Валери Найденов, Драгомир Симеонов, Лиляна Караджова, Мария Касимова, Жанина Драгостинова, Константин Вълков.
Брой №71 на L’Europeo носи заглавието „Любов по време на холера“ и се разпространява в търговската мрежа на корична цена от 10 лв.
Printed Bulgaria разговаря с новия издател за „българската концепция“ на списанието и хоризонтите пред него.
Г-н Дилов, какво се случи преди една година? L’Europeo спря да излиза без дори да информира аудиторията си, струва ми се още преди да настъпи пандемията. Много читателски въпроси останаха без отговори, но все пак Вие заявявате, че ще продължите всички прекъснати абонаменти.
ЛД: Мисля, че се случиха съвпадения от нещастни обстоятелствата – фалита на „Лавка“ – над 1000 обекта за продажба в един ден изчезнаха от картата, пандемията и т.н. и т.н. Старото издателство претърпя тежък удар, от който – очевидно – не успя да се съвземе. Да възстановим абонаментите е най-малкото, което можехме да направим. В същото време пък и централата на Плейбой спря всичките си хартиени издания в света, така че – щастливото обстоятелство беше – че аз се намерих с малко свободно време, още по-малко свободни средства, но с огромно желание да продължи тази приказка, на която бях посветил вече 6 години от живота си. Винаги някъде в намеренията ми е стояла възможността да придобия правата на това издание – не само за България. Но за бъдещето има време да говорим: задачата за следващите 2 години е да го установим трайно отново на българския пазар, а после ще погледнем и към нови територии…
В условията на финансова криза, когато вестници и списания масово спират да излизат, какво идва да каже новината за завръщането на L’Europeo?
L’Europeo е доста повече от списание, заради дизайна, темите и начина си на излизане. Заради хората, които го списват и компанията, която се събира покрай него. Това е кауза, трайно произведение, което е малко по-защитено от обикновената периодика от ударите на съдбата. С моята партньорка в издателската къща – г-жа Иванета Манджукова – сме наясно, че няма да залагаме на печалби от тази дейност. Приемаме я изцяло като приятно задължение към четящото общество. Нещо като, не точно народно, но читалище. Това е другото щастливо обстоятелство – подкрепата на невероятното семейство Манджукови, за които е част от живота да застават зад каузи, които си струват!
Какво означава качеството в медиите за Вас и конкретно в печата? Или с други думи – каква журналистика да очакваме по страниците на L’Europeo?
Преди всичко безапелационно качество на текстовете, за което се грижи главният редактор Дими Стоянович и изключителен подбор на фотографиите, поверен – от създаването до днес – на билд-редактора Ана Йованович. Искам да ви кажа, че Дими е толкова свиреп редактор, че дори мои текстове връща. L`Europeo, според българската концепция, е извадено от „пяната на дните“ – т.е. не следва актуални конюнктури, но това не означава, че не е адекватно на времето. Мисля, че още със 72 брой ще извадим тема, която ще е повече от подходяща за бурното политическо време, в което живеем. Надявам се да е една страхотна изненада за колекционерите, а и да привлече към изданието нова аудитория. Можете да очаквате – както заявихме в брой 71-и – най-добрите пера на българската публицистика, нестандартни погледи, интригуващи теми.
Отвъд еуфорията сред почитателите на списанието, се появиха и въпроси относно смяната на издателя. Какво е Вашето мнение: до колко важно е откъде идват парите в медиите и влияе ли това на доверието, което публиката има на марката L’Europeo?
Още на 17 март ще представим издателския състав на аудиторията. Освен мен, както вече казах, зад проекта застава една фамилия, която има безпрецедентен принос в територията на благотворителността в областта на науката и образованието. Последното дарение на фамилията Манджукови – буквално преди седмици – бе нова, напълно оборудвана научна лаборатория по микробиология на Софийския университет. Фамилията подкрепя през годините със сериозни суми траколожките изследвания на БАН, читалищните фондове за книги и т.н. и т.н. По-големият собственик в дружеството „Еуропео – България“ съм аз, също със средства набрани изцяло от издателската ми дейност до сега. От огромна важност е подкрепата на рекламодателите, които от първия възстановен брой безапелационно се завърнаха – някои от най-престижните брандове на пазара. От огромна важност е прозрачността на собствеността, но не съм сигурен, че тя влияе на възприятието. Гаранцията, че цялата редакционна политика е поверена на редакционната колегия, са имената, които стоят в нея, главният редактор…
Къде виждате мястото на L’Europeo в актуалния медиен пейзаж? Афиширате го като тотално отстранено от злободневните теми, като списание-знак за принадлежност. В това ли откривате шансовете на списанията днес?
Издавал съм съвсем друго списание, имам опит с ред вестникарски заглавия през годините – седмичници, ежедневници. Всяко издание е различно и има своя съдба и свое място. Обобщението е рисковано и ограничаващо. Но несъмнен факт е, че времената стават все по-дигитални и ние също се съобразяваме с това, въпреки мисията да поддържаме едно библиографско бижу, каквото е хартиеното издание. Съвсем скоро ще тръгне дигиталната ни платформа с бонус-текстове, фотографии и материали, генерирани от голямата ни читателска аудитория. Ние не правим просто списание, надявам се да се завърнем към обичайното си състояние на общност – естетическа, етическа, а и епикурейска, да си го кажем честно.
Стана ясно, че планирате да възобновите събитията и партита на L’Europeo, както и да издадете няколко специални броя през година, настрана от редовните шест. Ще разкажете ли повече за новите проекти и посоките на развитие пред списанието?
Рано е още. Първото възстановено парти ще е на 17 март, ако позволява епидемиологичната обстановка. Що се отнася до специалните издания, това е една моя мечта отпреди 10 години и нямам търпение да я видя реализирана. Но – от суеверие – ще се въздържа сега да говоря. Щом влезем в печатницата, първо на вас ще се обадя да разкажа!
В интервю за Дарик, споделяте, че обмисляте да издавате списанието и извън България, конкретно в Украйна и Русия? Защо точно там?
Познавам отчасти тези духовни територии и смятам, че има огромни залежи от четяща аудитория, която исторически е свързана с формата „куотърли“ и двумесечните издания. Предпазливо се готвим за излизане на тези пазари и вярваме в успеха. Предприели сме първи стъпки, вероятно есента на 2022 ще направим дебют.
Ще има ли L’Europeo присъствие онлайн и свободно достъпно ли ще бъде то?
Да. Ще бъде различно от аналоговото съдържание, ще бъде свободно достъпно. Готвим и някои модерни електронни форми, всичко зависи от нагласите на аудиторията. До месец повечето възможности ще бъдат открити и популяризирани
В края на разговора, кои са списанията на бюрото Ви и кое издание от последния месец бихте препоръчали на аудиторията на Printed Bulgaria?
Попадна ми едно издание, от което съм страхотно впечатлен. Още повече, че се прави тук в България, за британския пазар. Казва се „Таnk“ и е образец на модерен дизайн и полиграфия. Произведение на RoPrint е и наистина съм много впечатлен, а и благодарен, защото обмислям нещо подобно и няма да се налага да го „крада“, а просто да помоля и на мен да ми направят.
