Първите сто на „Виж!“ или защо корицата е важна

Първите сто на „Виж!“ или защо корицата е важна

През май безплатното месечно списание за култура и градски начин на живот „Виж!“ отпечата стотния си брой, а тема на юбилейната книжка са актуалните тенденции в публицистиката и периодичните печатни издания у нас и по света.

По повода разговаряме с Мая Стефанова и Камелия Величкова от екипа на „Виж!“ за пътя дотук и за пандемията като двигател за положителна промяна, за плановете и мечтите пред списанието. Момичетата са едни от малкото професионалисти в България, които поставят знак за равенство между словесното и визуалното съдържание и акцентират върху оформлението и значението на авторските корици за средата изобщо.

Първите сто на „Виж!“ ще бъдат отбелязани и със специална изложба с принтове на избрани корици в КО-ОП в София от 18 до 23 май. Откриването е във вторник, 18.05, от 18:00 ч.

Преди осем години „Виж!“ се гмурна в морето на българската културна периодика и днес, по всички личи, продължава да плува успешно в него. Не се ли уморихте?

Камeлия: Не е случаен изразът „луд умора няма“. В тази работа известна доза лудост никак не е излишна, а и „Виж!“ е много повече от „просто работа“ за нас. То е и приятелства, срещи, емоции, вдъхновение, кауза. Все още ме „държи“ първоначалният ентусиазъм, все още учим много нови неща и имаме купища идеи, които тепърва искаме да реализираме. Имаме свободата да експериментираме с нови теми, идеи и формати и мисля, че това поддържа духа на изданието жив толкова време. Това е един от плюсовете да си независим – правиш каквото си искаш. И понякога най-щурите идеи се оказват най-добрите. Много харесвам едно интервю на Дейвид Хокни, който от своите забележителни 83 години споделя, че след 60 години в професията все още изпитва любопитство към работата си. Такива хора са вдъхновение за мен и вярвам, че когато човек влага много любов, в това което прави, любопитството и интересът не си отиват.

Мая: Едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човек, е да работи онова, което обича. Тогава умората някак трудно влиза в уравнението, защото удоволствието и удовлетворението е повече и си заслужава усилието. 

Промени ли се отношението Ви към работата? 

Юбилейната корица на Виж!
Илюстрация: Вяра Бояджиева

К: След девет години човек добива повече опит и увереност, които са полезни в работния процес. Позволяват ти да действаш с по-голям размах и смелост, да се впускаш в нови начинания с по-голяма увереност.

М: Не бих казала, че се е променило отношението, а по-скоро отговорността към онова, което правим. Не че някога ни се е струвало маловажно, но с натрупването на повече читатели и хора, за които “Виж!” е ценно четиво и присъствие в средата, се увеличава и усещането, че съществува взаимно доверие и не можем да си позволим да го предадем. 

Сто броя по-късно, намерихте ли правилната формула за съществуването на „Виж!“? Или какво е различното от първоначалната концепция на списанието? 

К: Не съм много по формулите, по-скоро обичам експеримента и импровизацията. 

За изминалите девет години изданието многократно е променяло своя външен вид и съдържание. До своя 52-и брой книжката на „Виж!“ беше в симпатичен, джобен формат, издадохме няколко броя на рециклирана хартия и дори пет издания на английски и руски език. Във времето сме експериментирали по всевъзможни начини с рубрики, визия, хартия и идеи, докато напипаме ”пулса” на списанието и усетим къде е нашата сила, какъв е форматът, в които искаме да създаваме съдържание. Така 26 месеца след началото се появи и първият ни тематичен брой.

Екипът на изданието също се е променял многократно, докато не сформирахме едно трайно редакторско ядро – малко, но изключително силно и сплотено. Спокойно мога да кажа, че днес в редакцията на „Виж!“ работят някой от най-добрите журналисти в областта на културата в страната – Мая Стефанова, Светослав Тодоров и Иван Димитров. През годините сме работили и с редица други талантливи автори, журналисти, фотографи, художници и илюстратори. 

„Виж!“ винаги е бил колективен труд на много хора и им благодарим от сърце, за това, че са неотлъчно до нас по пътя.

През последните години списанието се установи като платформа на младите визуални артисти в България. Кои са откритията на „Виж!“? 

К: Страшно много са, не мога да ги изброя. Една от основните мисии и цели на нашата медия е да дава поле за изява на млади, талантливи автори в областта на визуалните изкуства. Щастливи сме за доверието, което ни гласуват и че разпознават „Виж!“ като платформа за изява. През последната година успяхме да реализираме две много успешни отворени покани към творческата общност. Едната се разви в първата ни издадена книга, в която взеха участие над 75 автора от различни жанрове. Направихме и пътуваща изложба, която показа по-голямата част от творбите в оригинал. А последната ни отворена покана беше за създаването на плакат за шестото издание на Международен филмов фестивал Бургас и конкурса събра творбите на над 100 дизайнери и художници. Смятаме да превърнем тези инициативи в традиция.

М: С настъпването на пандемията през пролетта на миналата година отправихме отворена покана към творци от всички възможни сфери, които да ни покажат как те виждат ситуацията. Какво рисуват, снимат, слушат, гледат, чувстват, накъде летят мислите им и думите им в тези особени дни. Възнамерявахме да съберем най-интересните неща във виртуален брой, с който да дадем на себе си и на читателите ни глътка свобода и усещането, че не всичко се разпада. Не сме си и представяли вълната, която последва. За около две седмици, до нас достигнаха творбите на десетки артисти откъде ли не – познати, непознати, напълно нови, съвсем млади или вече утвърдени. Някои откриваха съвпадение в усещането със свои предишни работи, други пращаха току-що завършени неща, отрязъци от визуални дневници, трети въобще за първи път се осмеляваха да напишат, нарисуват или снимат. Да видим през техните прозорци и техните мисли, да надзърнем в стаите им като в свои, да прочетем думи, които бяха на върха на езиците ни. 

След много трудна и задълбочена селекция екипът ни успя да събере и курира единствения ни досега изцяло онлайн брой с творбите на близо 100 автори. Това се превърна в един от най-четените и споделяни броеве на „Виж!“, след което проектът прерасна в книга и изложба.

Виж!
Кадър от изложбата „Когато навън е навътре. Дневници на изолацията“ в Credo Bonum. © Виж!

През пандемията “Виж!” беше едно от изданията, които за пръв път се обърнаха към читателите си за подкрепа. Оказа се, че около списанието има немалка общност, която спомогна за оцеляването му и която към днешна дата продължава да спомагат за издаването му. Какви бяха пораженията, които пандемията нанесе, и как успяхте да се справите с тях? 

М: През пролетта на 2020 г. шокът от реалността на пандемията изкара всички ни от зоната на комфорт и ни изправи пред предизвикателства от нов вид. Разбрахме ударно, че съществуването ни не е даденост и то може да приключи също така бързо и неочаквано, както се зароди. Затварянето на заведенията и бариерата, поставена пред провеждането на нормален културен живот, бяха директен удар и върху “Виж!” – оказахме се лице в лице с въпроса: “А сега накъде?”. По стечение на обстоятелствата, точно през май подготвяхме брой, посветен на независимите печатни издания в България, който трябваше да остане неиздаден. 

С помощта на платформата Patreon обаче открихме, че има критична маса хора, за които е важно списанието да продължи да съществува и сме безкрайно благодарни на всеки един от тях за това, че вече година ни инжектират допълна ваксина срещу трудностите и ни показват истинския смисъл на думата общност. Този специфичен момент ни мотивира и да се запитаме къде е силата ни, как с тази подкрепа да заобиколим пречките и въпреки тях да направим нещо полезно, ново и интересно. Благодарение на събраните средства успяваме да реализираме допълнителни проекти и това ни дава възможност да надграждаме извън печатното издание. 

К: Харесвам този модел на директна подкрепа от читателите и според мен той ще придобива все по-голямо значение в световен мащаб. Той дава незаменима свобода на създателите на съдържание и известна доза финансова стабилност, както и пряка връзка с аудиторията. В Patreon вече могат да се подкрепят все повече български проекти: медиите „Тоест“ и „Нула32“, подкастите “Фалшименто”. “Говори интернет” и „Бележка под линия“, Sofia Bird Walks, Български архитектурен модернизъм и още редица инициативи, които заслужават внимание. 

© „Виж!“

Поправете ме, ако греша, но за разлика от ситуацията при много други печатни медии, последната година се оказа може би най-успешната за „Виж!“ досега. Издадохте “Когато навън е навътре. Дневници на изолацията” със съдействието на “Жанет 45”, организирахте изложба, която показахте в няколко града, спечелихте специална награда на столична община. Как си обяснявате 2020 г. и какви са уроците от нея? 

М: Действително годината беше предизвикателство, но именно това наложително излизане от зоната ни на комфорт ни помогна да променим подхода, да опитаме нещо ново, да експериментираме, да помечтаем дори. Звучи малко парадоксално, но от този страх от неизвестното излязохме всъщност с една идея по-смели. За разлика от други медии, които са зависими по един или друг начин и при които залогът е по-голям, ние нямахме какво да губим. Трябваше да се адаптираме и да открием начин да оцелеем и да се задържим. Това важи не само за нас – струва ми се, че това се случи навсякъде. Много събития намериха начин да се пренесат онлайн – изложби, постановки, филмови фестивали, литературни четения. Появиха се нови форми “на живо” като прословутите домашни концерти и мини концерти в автомобил на Иво Димчев. Не смятам, че вируталното преживяване някога ще може пълноценно да замести реалното, но в конкретната ситуация се оказа по-добро от нищо и ударно показа на хората как можем да сме разделени заедно и че именно в това “заедно” е магията на всичко, което правим. Като едно малко показно на теорията за еволюцията – оцеляват онези, които успяват да оцелеят и да се адаптират. Ако прекалено сляпо се държиш за миналото без да се оглеждаш около себе си и да търсиш с поглед онова, което се задава, можеш да си останеш в него.

К: Мисля, че един от уроците на 2020 година беше да се научим да се държим като общност. Да се замислим, че независимо кои сме и къде се намираме, всички сме свързани помежду си. Вярвам, че имахме нужда от глобална пандемия, която да ни събуди, за да използваме ситуацията като двигател за промяна. 

Наскоро пуснахте първата си корица с добавена реалност. Планирате ли други експерименти на ниво корица? 

К: Да, имаме жестоки идеи за кориците още от брой едно, които обаче ще запазим в тайна, докато не дойде моментът да ги реализираме. Корицата на стотния ни брой е в убийствен жълто-зелен пантон. Отдавна си мечтаем за такава. Илюстрацията е дело на една от любимите ми художнички – Вяра Бояджиева, която създаде цялостната визия на юбилея на „Виж!“. Корицата с добавена реалност на Розалина Буркова пък беше първата анимирана корица на българско списание до този момент. Децата бяха пощурели по нея. Печатните издания добиват все повече колекционерска стойност, превръщат се в художествени обекти и визуалната идентичност играе водеща роля. Кориците са „лицето“ на едно издание и всяко уважаващо себе си такова, трябва да прави много внимателен подбор, когато става дума за тяхното оформление.

© Христо Йорданов
© Христо Йорданов
© Ралица Ралева
© Мария Налбантова

Как виждате развитието на списанието оттук-нататък?

М: Аз не съм почитател на големите планове. Особено след изминалата година. Предпочитам мечтите. Мечтая си „Виж!“ да може периодично да издава по една подобна на “Когато навън е навътре” книга, в която да дава тема и поле за изява на хора от всякакви сфери на изкуството, дори и извън него. Нещо като периодичен отпечатък на важна тема или явление, с което всеки да може да се асоциира, защото изолацията беше точно такава – всички я изпитахме. Представям си също, че „Виж!“ може да развие още повече ролята си на посредник между визуалните артисти и институции, събития или инициативи чрез отворени покани и конкурси. Мечтая си и за “Чуй!”

К: Иска ми се да прекосяваме все повече граници – буквално и метафорично. За мен граничните райони винаги са били особено интересни, затова ми се иска да има повече медии с фокус върху Балканите и Черноморския регион.

Освен „Виж!“, какво друго има бюрото ви?

К: Маслина, роза, кактус. Лаптоп и две студийни колони. „Към езерото“ на Капка Касабова. Моливи, тефтер и шепа мидички.

М: Ваза с прясно набран от поляните край Бургас букет от перуники и люляци, детски триизмерен модел на слънчевата система, разноцветни заоблени стъкълца, изхвърлени от морето, книги, тефтер и моливник.

© Станислав Беловски
© Виктория Семикина
© Борис Праматаров

Кое е заглавието, което бихте препоръчали на аудиторията на Printed Bulgaria? 

К: В библиотеката ми има чудесна колекция от независими издания и зинове. Ето няколко български заглавия, излезли през последната година – How To Forget Your Past Fast и „Природен Индекс“ на Мартин Атанасов, „Първа линия“ на Андреа Попйорданова, „Подарявам ти лика си“ на Тихомир Стоянов, „Басейн рай“ на Яна Лозева, „Чупи, реже, полива“ на Никола Михов, Licitus и „Ремонт на покриви“ на Виктория Стайкова, „Сувенири“ и „На път“ на Мила Янева-Табакова, Тhe Bulgarian Issue на Blood Becomes Water, арт-тарото на Mitch Brezounek, Шамани и Insecy’s secrets на Борис Праматаров.

М: Всичко, изредено от Камелия. Мисля, че и двете сме клиентът мечта за издателствата, които разбират, че поговорката “не съди за книгата по корицата” не работи в тяхна полза. Тенденцията да инвестират все повече в оформлението и авторските корици, ме прави много щастлива, защото така мога да изляза от книжарницата едновременно с четиво и картина в ръка. Не че бих пренебрегнала доброто четиво, ако корицата не е чак толкова грабваща, но наистина ме радва, когато знам, че с покупката си подкрепям не само автора (преводача, ако има такъв), редактора, коректора, издателя, печатницата, но и художника.


Заглавна фотография: © Мария Съботинова